Непознатите римляни

Тия дни малко случайно попаднах на един минисериал на ВВС, разказващ за това какво е било да си римлянин, обикновен при това, преди две хилядолетия. Една не особено пригледна на външен вид възрастна дама беше наратор, но както (все по) често се оказва, външният вид най-безсрамно лъже.

Дамата е достопочтенният професор по Класическа история от Оксфорд Мери Беърд и се беше заела с наглед непосилната задача да разясни на зрителя разни интересни въпроси относно битието на гражданина на Рим, като например "В какви сгради са живеели обикновените граждани?", "Къде са ходили до тоалетна?", "Как са се оправяли в милионен град без лични карти?", "Как са раждали и отглеждали децата си" и т.н.

Трите епизода на "Непознатите римляни" (Meet the Romans with Mary Beard)се оказаха най-завладяващия филм за тази епоха, който бях гледал.

Няма да се впускам да разказвам в подробности, но ви уверявам, че Мери Беърд е страхотен разказвач и стига да имате поне малко любопитство, ще изгледате трите часа видеоматериал с удоволствие.

Това, което ми направи наистина впечатление, е факта, че голяма част от наученото за тая цивилизация, е благодарение на римските надгробни плочи. Не чак толкова благодарение на великите поети и философи и не чак толкова благодарение на летописите на други народи, колкото на традицията в мрамора на плочите да се издълбават факти от живота на покойника.

Филмът изобилства с примери, но аз останах особено впечатлен от тази:

Не намерих субтитри към филма, за да си припомня точния превод на Мери Беърд на надписа, но от текста, който намерих на италиански и латински, стигнах до следната транскрипция (Благодаря ти Гугъле!):

Страннико, поспри и погледни наляво към могилата, където лежат костите на добър човек, милостив, приятел на бедните. Моля те, пътнико, не причинявай вреда на гробницата му. Тук е погребан Гай Атилий Еуход, освободен роб, търговец на перли от Виа Сакра. На добър час, пътнико.

Колко простичко, но прекрасно казано! Без излишна помпозност, без надменност, без суета. А Виа Сакра е била една от големите улици на Римския форум. Значи човекът не е бил случаен щом е продавал бисери там, при все че е бил освободен роб, но в Рим освобождаването и издигането в социалната йерархия на роби не е било нещо необичайно.

Всичко това ме остави в размисъл. Преди двадесет века ли е царувало по-малко развитото общество или сега...

Снимка на деня: Корабокрушение в Антарктика

През нощта на 7-ми април в залива Ардли, Антарктика, където се намира Руската антарктическа станция Белингсхаузен, потъва бразилската яхта "Mar Sem Fim". Тя е собственост на гражданин на Бразилия, който я предоставял за научни и изследователски експедиции.

Екипажът е евакуиран три дена преди това, така че не се случва нещастие. Имали са проблеми с управлението, като корабът е стоял за ремонт три седмици в Аржентинската полярна станция.

Когато всичко било наред с управлението, яхтата поела към Бразилия, но се извил мощен щорм и екипажа решил да изчака по-спокойно време в залива Ардли. Силното вълнение обаче, принудило капитана да изпрати хората си да почиват в чилийска станция.

През нощта заливът бил блокиран от ледове и за два дена яхтата била превърната в айсберг. Впоследствие потънала.

Вижте Ardley Cove на по-голяма карта

Slow motion: THE FUEL GIRLS

Яки мадами бълват огън. Cool! Някои девойки определено трябва да се научат да го правят, за да са заети с нещо по-полезно от плямпане :)

Снимка на деня: Езикът на трола

Езикът на трола (на норвежки: Trolltunga) е скално образувание в долината Скегедал, в близост до град Ода в Норвегия. Представлява хоризонтален скален блок, издаден на 700 метра над езерото Рингедалсватнет . По форма наподобява език, от където е получил името си. Изходен пункт е ВЕЦ Скегедал, до който се стига по асфалтов път от Ода през село Тиседал. От паркинга при ВЕЦ-а следва 5 часов преход по планинска пътека. В периода 1990-2000 година туристите са ползвали фуникулер, за да избегнат най-стръмна част от пътеката от 430 до 860 метра надморска височина, но след 2010 година съоръжението е с изтекъл лиценз за ползване. (Източник: Wikipedia)

KATATONIA - Dead End Kings '2012

Не знам точно как стана, но този албум торпилира съзнанието ми още на първото прослушване. Това не се случва много често, принципно ми трябват две-три превъртания на компилации дори на много любими групи, за да "вникна" в тях.

Няма да се впускам в обяснения и безсмислени терминологии относно качествата на Dead End Kings. Винаги съм смятал, че музиката трябва да се чувства, а не да се описва, а KATATONIA правят точно това - усещат музиката и предават вибрациите й на слушателите си.

Встъпителната The Parting веднага ми подсказа, че ще иде реч за един много качествен дуум метъл с типичните нотки меланхолия на шведския квинтет.

Четвъртата The Racing Heart започна почти лирично. Имах чувството, че не пропуска нито едно кътче на мозъка, като че ли протече химична реакция - свърза се с кислорода в кръвчицата ми и достигна до най-дълбоки дебри...

Абсолютно същият ефект от Leech. Но в градация. Албумът хвана магистралата и ме поведе песен след песен към страхотния финал Dead Letters.



Ambitions. Толкова проникновена! Чак страх ме хвана!

А Lethean. О, Lethean! Това в шедьовърът в албума! Ако тая песен беше жена, щях да съм влюбен до уши, като средношколец в порносписание.



Може и да изглеждам лаконичен, но чух за пръв път Dead End Kings едва вчера и това са пресни впечатления.

Съмнявам се някой да може да опише по-добре посланието на албума от вокалиста Йонас Ренксе:

"Dead End Kings is about the corridors of our mind from where there is no return. Be a king or queen in your own right in these hallways, even at the dead end. Carry your burden with pride. That’s what we are doing, twenty years and counting. Kings, because we believe in what we are creating, in our own disturbing faith."

Песен на деня: RAMMSTEIN - Frühling in Paris

Има един тип песни, които се загнездват в съзнанието и звучат цял ден в главата ми. Дори често ги засичам, че са станали нещо като своеобразен "бекграунд" на случващото се в тая малка по обем кутийка.

Интересно, че в повечето случаи тези парчета изникват спонтанно, може би все пак в резултат на някаква асоциация със случващото се около мен. Но рядко издържат повече от ден. Днешното ще се зарови в дебрите на подсъзнанието, за да освободи място за новото утре, което от своя страна пак оттам ще се пръкне...

Та въпросното днешно парче е едно леко позабравено лирично отклонение на могъщите Рамщайн. Тил Линдеман е във вихъра си на творец и вокалите му изпъкват на фона на нежната история за първите сексуални премеждия на младо германче с френска проститутка в разцъфналия пролетен Париж.



Като търсих клип в ю-тубата, открих концертно изпълнение от март 2012-та в Берси, Париж. Сиреч, най-правилното място за тая песен! Авторът на клипа споменава и предстоящо дивиди от тоя концерт. Ще видим, ще видим...



В рокля изтъкана от светлина тя дойде при мен
Спомням си го като днес
Бях толкова млад
Чувствах се смутен
Но не съжалявах за нищо

Тя крещеше думи в лицето ми
С език пламтящ от похот
Не разбирах езика й
Но не съжалявах

О не, за нищо не съжалявам

Когато се отделих от кожата й
Пролетта прокърви в Париж

Не познавах тялото си
Бях твърде срамежлив да го погледна
Тя ми го показа на светлината
И никога не съжалих

Устни често предлагани, но меки
Исках да ги докосвам завинаги
Когато се отделих от устните й
Започнах да замръзвам

Тя крещеше думи в лицето ми
С език пламтящ от похот
Не разбирах езика й
Но не съжалявах

О не, за нищо не съжалявам

Когато се отделих от тялото й
Пролетта прокърви в Париж

Шепотът падна в скута ми
И донесе прекрасни звуци
Много говореше, но не казваше нищо
И се чувствах добре

Тя крещеше думи в лицето ми
И се наведе към мен
Не разбирах езика й
Но не съжалявах

О не, за нищо не съжалявам

Когато изоставих тялото й
Пролетта прокърви в Париж

Curiosity Has Landed!

"Омръзна ми да казвам това постоянно, но ще го направя отново. Бюджетът на НАСА представлява четири десети от едно пени от бюджетен долар. Ако поставя в ръката си един бюджетен долар и срежа четири десети от един процент от него, няма дори до мастилото да достигна. Така че, не бих приел изявления от типа "Не можем да си го позволим"
-- Нийл Дегрейс Тайсън, астрофизик

TIMES OF GRACE - Live In Love

Поредната много добра сплав между идеите на Адам Дуткевиц и Джеси Лийч. Признавам, че реализирането на тоя клип ми убягна, въпреки че въртях албума в началото на годината достатъчно често, за да ме намразят комшиите. За съжаление не мога да кажа много добри думи за видеото, което ми напомня на странен микс на Никълбек с Бойс Ту Мен, но парчето си е достатъчно силно, така че ще пренебрегна тоя момент. Да не говорим, че Адам Ди тук прилича поразително на нормален човек, а не на кретена, познат от живите изпълнения на групите си.

Живейте в любов

В живота си съм виждал всякакви опити с омраза да се унищожи човечеството.
Разбийте системата, променете мисленето, няма място за компромиси!
Не определяйте добротата и състраданието като слабост.
Но ще струва много сили да бъдете безкористни и да живеете в любов.

Вярвам ви, че ще живеете в безкористност и ще живеете в любов.

През всичките си дни, живейте в любов.
През всичката болка, вярвайте в любовта.

Аз се промених, но мисля, че вие не сте, но само ако този свят можеше...
Помислете за живота си, заживейте праведно.

Вярвам ви, че ще живеете в безкористност и ще живеете в любов.

През всичките си дни, живейте в любов.
През всичката болка, вярвайте в любовта.

Думите, които изричаме, и тези, които премълчаваме,
Ви дават сили да разберете какво може да се каже.
През всичките си дни, вярвайте в любовта.

Не виждате ли, ние сме готови.
Братя и сестри, ние сме еднакви.

Моля се това да не е напразно,
Всичко, което знаете за нея и което таите в себе си.
Какво ли бихте почувствали отвътре? Живейте в любов.
Всичко, което знаете за нея и което таите в себе си.
Какво ли бихте почувствали отвътре? Живейте в любов.

Снимка на деня: Креативност без граници

Една кампания на Максам Тоилетрис на Международния фестивал на творчеството в Кан. Мотото е "Не позволявайте на микробите да се чувстват удобно", а идеята е да се покажат древните руини на Египет и Рим в контекста на увреден кътник. Забележително! И всичкото това изкуство, заради една паста за зъби...

Красивият и мистериозен метеорит Фуканг

От всички рядко срещани красоти на Земята, едва ли има по-впечатляващи и уникални от паласитите. Тези извънземни скъпоценни камъни, като че ли отразяват звездното вълшебство на Вселената. А паласитът Фуканг определено е най-впечатляващият от всичките си досега открити "събратя"!

Едва ли е имало и частица красота в това късче от космоса при сблъсъка му със Земята, но когато бил разрязан, Фуканг разкрил спираща дъха гледка. Във вътрешността му, полупрозрачни златни минерали оливин блестят сред сребриста "пчелна пита" от желязо и никел.

Когато бил открит през 2000 г. в пустинята Гоби, провинция Синцзян, Китай, редкият метеорит тежал колкото автомобил. Оттогава той е разделен на резени, изумително напомнящи на блестящ стъклопис, огрян от лъчите на Слънцето. Анонимен колекционер притежава най-голямата част, която тежи 420 кг. През 2008 г. се очакваше тази част да му донесе 2 млн. долара на търг в Бонъм в Ню Йорк, но все още е непродадена.

Фуканг е толкова ценен, че дори малките парченца от него се продават на цена от 20-30£ за грам. Учени от Югозападната метеоритна лаборатория в Аризона, която притежава около 31 кг. от паласита, изказват мнение, че тази забележителна находка има всички предпоставки да се превърне в едно от най-великите открития на метеорит за 21-ви век. Те споделят, че Фуканг засенчва всички открити досега метеорити от клас паласити, които принципно са едва 1% от намерените космически скали.

Въпреки всичко, това не е най-големият цял паласит в момента. През 2005 г. "ловецът" на метеорити Стив Арнолд изкопа в Канзас проба тежаща 635 кг.

Slow motion: Най-зрелищното шляпване по...

Клиповете на забавен каданс винаги са ме впечатлявали. Но подобно зрелищно плясване по това красиво задниче нямаше как да не ме накара да гледам това видео отново и отново! Да не говорим, че разпиленият червен и сребърен брокат извиква представа за нещо вкусно в съзнанието, та на човек му идва да си отхапе :)

Както казват авторите на клипа, нека да изкажем специални благодарности на момичетата от Pearl London за оказаното съдействие в името на науката, и в частност на Лола, за предоставянето на обекта за шляпане!

Няма пострадали мадами при заснемането, независимо дали са готини или не!!!

Снимка на деня: Черно море обагрено в циан

Черно море изглежда особено ефектно тия дни, както се вижда на тази снимка, направена от уреда MODIS на борда на спътника на НАСА Аква. Тези интензивни цветови завихряния са дело на микроорганизъм, наречен коколитофора - калций-отделящ фитопланктон, който оцветява по-голямата част от Черно море в циан. Доста впечатляващо за толкова малък организъм при положение, че площта на морето е 436000 кв.км.

THE EMPIRE SHALL FALL - We the People

Последната статия в блога на StiFF ме провокира да усетя позабравения напоследък бунтарски порив. А какво по-добро за целта от "лириката" на Джеси Лийч?! Напоследък има крещяща нужда, повече от всякога, музиката да предлага послание, различно от "цуни-гуни", "щип-щиби-дидип", "ръца-пръца" и всичките му там носталгии по разни гладиатори, викинги, пирати и т.н. Във времена, когато не се раждат лидери на подтиснатите, а и да се родят биват унищожени в зародиш, сцената на тежката музика е, като че ли, единствената надежда. И то в частност имам предвид разновидностите на хардкора, метълкора и тук-таме детметъла.



НИЕ ХОРАТА

Надигнете се и бъдете мнозина.
Като част от този протест, ние водим революция.
Ще загасне ли пламъка на човечеството?
Или ще обърнем нещата възпламенявайки каузата си?
Не ще бъдем повече безгласно малцинство.
Станете и бъдете мнозина.
Помислете за себе си.
Ще видите как системата ще се пропука.
Надигнете се.
Можем да преместим планини.
Ние, Хората имаме силите да променим статуквото.
Ще седим ли безмълвни, докато ни ограбват?
Докато ни лишават от правата ни?
Сега е времето да се надигнем.
Да си върнем мощта.
Да им потърсим сметка за престъпленията.
Заедно притежаваме неподозирана сила.
Информацията е нашият начин да устоим.
Нашето време настъпи.
Ние, Хората имаме силите да променим статуквото.
Ние можем да променяме.
Сега е нашето време.
Ние, Хората.
Промяната ще дойде.
Да си върнем мощта.
Помислете за себе си.
Погледнете отвъд пропагандата.
Разпрограмирайте съзнанието си.
Дезинформацията ни държи слепи.
Те подценяват нас и нашата сила.
Ние сме работната ръка. Гръбнакът.
Мнозина сме и можем да устоим.
Да устоим на тиранията, контрола и неправдата.
Въпреки, че чрез медиите те ни заблуждават подсъзнателно.
Пропаганда, чрез контрол на съзнанието.
Държат ни в самодоволство, неведение, уплаха.
Но в действителност те се страхуват от нас.
Те се страхуват от мнозинството ни.
Така че, надигнете се.
Да си върнем мощта.
Сега е нашето време.
Нека се страхуват от нас, от броя ни, от силата ни.
Нека да се страхуват от нас.
Да се страхуват от революция.
Смачкаха ни умишлено.
Всяха ни самодоволство.
Държат ни в миманса.
Убиват ни тайно.
Това демокрация ли е или фронтова линия?
Революцията започва вътре във вас.

One STIFF Second: Rebel without a cause

ONE STIFF SECOND: REBEL WITHOUT A CAUSE

Soooo true, my friends!

На този ден: 20.07.1969г. The Eagle has landed!

На 20 юли около 102 ч. след старта на мисията Аполо 11 Лунният модул с позивна Ийгъл се отделя на височина от 110 км. над повърхността и започва да забавя своята траектория. В него са астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Маневрата се извършва откъм близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул с Майкъл Колинс на борда. По програма Ийгъл трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Амстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва:

"Хюстън тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна"

В резервоара на двигателите за кацане е останало гориво за още 17 секунди работа...
(Материали на Уикипедия)

Равносметката на The Sagan Series:

12 човека са били на Луната
Никой не се е върнал или пътувал по-далеч от 1972 г. насам
Световен военен бюджет - 2.1 трилиона $
Световен бюджет за космически изследвания - 38 милиарда $

Снимка на деня: Кралицата на нощта

Мразовита зимна нощ в резервата Саби Санд, Южна Африка. Фотографът на дивата природа Брендън Кремър е заснел този удивителен кадър на лъвица, която зове прайда си. За да го направи, той използва прожектор зад лъвицата, който да подчертае дъха й. Уникално!

Оборудване: Nikon D3 & Nikkor 200-400 F4 VR
www.brendoncremerphotography.com

Свеж полъх на...ледена зима!

Вчера вечерта, докато си пийвах задължителното петъчно питие, зяпах писаниците на най-разни авери, които в голямата си част се състояха в това да се оплакват от горещините напоследък. Няма спор, аз определено споделям броженията отправени към тоя, тази или пък тия(а защо не и ТО), които се занимават с "организирането" на метеорологичната обстановка над Родината. Имам някакви подозрения, че ще е някой свързан с Бойко Борисов, защото напоследък не се справя особено добре по отношение на простолюдието, ами го гласи като за дълга лятна гербаджийска ваканция.

В един прекрасен момент се присетих, че тая година, правейки вече задължителната зимна обиколка по баирите на Варуша, си бях взел кодака и освен, че щраках снимки на сняг и драколяци като ненормален, направих и един продължителен клииииип.

Защо съм го направил, ще попита някой, тоя клип?! Някакво си видео как се влача и препъвам из преспите и пуфтя като парна ютия! С каква цел? Е, драги мои, учените още нямат отговор на този въпрос...Всъщност това са глупости. Имат! Направих го поради една единствена причина - да си го гледам през лятото, когато камъкът се цепи на две, а плюнката се изпарява преди да стигне асфалта.

Winter shots, a set on Flickr.

Ето го и моментът! Навън птичките чуруликат вяло с опърлена перушина, пък аз съм се затворил в одаята под ласките на климатика и си мисля как ако имаше два метра сняг на улицата, щях да отида да се овъргалям като панаирджийска мечка.

Облагородил съм клипа с драматичните вокали на Джеси Лийч и китарите на Адам Ди и Джоел от Килсуич Енгейдж, които тук се наричат Таймс ъф Грейс (между другото уникален албум!- Times of Grace-2011-The Hymn of a Broken Man)

Така че, хора, като не можете да отидете да изкарате лятото на някой великолепен леден остров в Берингово море, снимайте си зимата, за да може да се охлаждате поне на ментално ниво. А това е нужно, защото ако ви е крайно наложително да мислите през лятото, трябва да знаете, че мозъкът работи по-добре на много студено, отколкото на много горещо...

Хилядолетните тисове от Западен Уелс

Тези удивителни дървета растат от 10 до 20 метра на височина (по изключение до 28), а тунела в средата е с диаметър над два метра.

Интересен факт при тези представители на иглолистните е, че листата съдържат алкалоида таксин и гликозида таксикатин, което ги прави силно отровни.

В древния келтски свят явно тиса е бил особено популярен. Юлий Цезар пише, че през 54 г.пр.н.е. Катуволц - владетелят на ебуроните, се отровил с тис, за да не попадне жив в ръцете на римляните. Историкът Публий Флор описва как обсадените от армиите на легата Гай Фурний кантабрийци отнемат животите си или чрез меч, или чрез огън, или чрез екстракт от тисово дърво. Аналогичен е случаят описан от Орозий през пети век, който твърди, че притиснатите към хълмовете Mons Medullius астурийци предпочели да умрат от собствените мечове или да се отровят с тисова отвара вместо да се предадат.

Всъщност тисовете от Западен Уелс не са най-старите представители на вида, защото има сведения за дървета на възраст до 4000 години.

Времето ще спре напълно?

Забавянето на времето е толкова бавно, че хората не могат да го усетят.

Заради напрегнатото темпо на живота може да ни се струва, че времето тече все по-бързо, но испански учени твърдят, че то се забавя и в далечно бъдеще ще спре напълно, съобщи в. "Дейли телеграф".



Чудатата теория за изтичащото време предлагат учени от два испански университета, оспорващи това, че Вселената непрекъснато се разширява и ускорява.

Наблюденията на свръхнови експлодиращи звезди, показват с движението на светлината, че обектите към края на Вселената се движат по-бързо от тези, близо до центъра.

Това се обяснява с идеята за съществуване на антигравитационна сила, която раздалечава галактиките.

Испанските учени обаче мислят, че приетата теория за противодействаща на гравитацията сила, известна като тъмна енергия, е грешна и в действителност растежът на Вселената се забавя.

Проф. Хосе Сеновиля, Марк Марс и Раул Вера от университета на Страната на баските и от университета на Саламанка твърдят, че тъмната енергия не съществува и ние гледаме на явленията в обратен ред.

Затова ни се струва, че има ускоряване, вместо забавяне.Забавянето на времето е толкова бавно, че хората не могат да го усетят.

Със забавянето на времето, макар и първоначално всичко да изглежда по-бързо и по-бързо, ще бъде достигната точка, когато времето ще спре, планетата ни вече няма да съществува и всичко ще замръзне завинаги, твърдят учените.

Източник:БТА

Снимка на деня: Северно сияние & вулкан в Исландия

Понякога земните недра и небесата изригват едновременно! През 1991-ва година вулканът Хекла изригна по време на "представлението" Аурора бореалис над северната държава. Хекла е един от най-популярните вулкани, не само за вулканолозите, и е изригвал поне 20 пъти за изминалото хилядолетие, причинявайки в доста от случаите големи разрушения. Последното от преди 12 години за щастие не бе от тях и причини само незначителни щети. Фотографът Сигурдур Стефнисон е уловил момента, в който зелената лента на сиянието се появява съвсем случайно на около 100 километра над бушуващата лава.

Връзки:
http://en.wikipedia.org/wiki/Hekla
http://bg.wikipedia.org/wiki/Полярно_сияние
Sigurdur H Stefnisson photography

Снимка на деня: Олимпийският парк в Лондон

Снимка от самолет, направена от майстора на въздушната фотография Джейсън Хоукс, показва парка през 2007-ма година...

...и през юни 2012 година. Олимпийските игри стартират на 27-ми юли

Picture: Jason Hawkes / www.jasonhawkes.com
Sourse: www.telegraph.co.uk

Чичо Самовата колиба

Едва ли има някой, който да не знае кой е "Чичо Сам". Стотици пъти съм го чувал и чел по какъв ли не повод, главно благодарение на позицията на световен икономически, военен и т.н. лидер, която често обичат да си присвояват САЩ. Но това е друга тема...
Та днес попаднах на тази снимка, която един обикновен американец е направил при посещение на градчето Мейсън, Ню Хемпшър. Стана ми любопитно и се поразрових за информация. Намерих в Уикипедия следната история:

През 1812 г., по време на Англо-Американската война, Самюел Уилсън - проспериращ търговец на месо на средна възраст от Трой, Ню Йорк, успява да си спечели договор за снабдяване на армията с месо. Американците водят кампания все по-насевер, а Уилсън доставя осоленото говеждо в качета, които бивайки държавна собственост са брандирани с инициалите "U.S.". Каруцарите и войниците често се шегували, че буквите всъщност означавали Uncle Sam, по името на доставчика на продуктите. Някак си тази алегория се запазила във времето, особено що се отнася за армейска собственост със съответния надпис.

На 15-ти септември 1961 г. 87-ят Държавен конгрес на САЩ приема следната резолюция: "С решение на Сената и Камарата на представителите, Конгресът обявява Чичо Сам Уилсън за първообраз на американския национален символ Чичо Сам."

Няколко монумента бележат родното място на Самюел в Арлингтън, Масачузетс и гроба му в Трой, НЙ, а снимката е от мястото, където е бил вторият дом в детството на Уилсън.

За пръв път в литературата терминът Чичо Сам е използван в издадената през 1816 г. алегорична книга "Приключенията на Чичо Сам в търсене на изгубената си чест" от някой си Фредерик Огъстъс Фидфейди. Интересен факт е, че "Чичо Сам" се споменава доста по-рано в оригиналния текст на небезисвестната песен от Войната за независимост "Янки Дудъл" през 1775 г., но не е ясно дали е използвано като метафора за САЩ.

AS I LAY DYING - Cauterize (Official Lyric Video)

Ето, че се задава нов албум на калифорнийската метълкор банда.  Ще се нарича "Awakened" и ще бъде издаден в Европа на 24-ти септември тази година.
Доста силно парче, бих казал, но не мога да се отърва от усещането, че това вече сме го чували от AILD. Надявам се наесен да усетим и нещо по-така, по-различно, от Тим Ламбезис и компания, защото сме свикнали (поне аз) тия пичове да преобръщат наопаки разбиранията за метълкор с всеки нов албум. Ще видим...

Илюминациите на Ниагара

Всяка вечер с падането на здрача водопада се осветява в цветовете на дъгата. Илюминациите стартират през 1925 г. и се финансират и осъществяват от The Niagara Falls Illumination Board. Предполагам (и се надявам), че е организирано зрелище, иначе това ще да е един от първите грандиозни кичове...

Сатурново слънчево затъмнение

Може би най-епичната и драматична снимка правена някога! Това е изображение на Сатурн затъмняващ слънчевия диск направено от космическия апарат Касини. Долу вляво се забелязва слънчев проблясък, опитващ се да пробие затъмнението от газовия гигант. В горната лява част, точно над основната система пръстени се забелязва малка светеща точка. Това е Земята...