Няма да се впускам в обяснения и безсмислени терминологии относно качествата на Dead End Kings. Винаги съм смятал, че музиката трябва да се чувства, а не да се описва, а KATATONIA правят точно това - усещат музиката и предават вибрациите й на слушателите си.
Встъпителната The Parting веднага ми подсказа, че ще иде реч за един много качествен дуум метъл с типичните нотки меланхолия на шведския квинтет.
Четвъртата The Racing Heart започна почти лирично. Имах чувството, че не пропуска нито едно кътче на мозъка, като че ли протече химична реакция - свърза се с кислорода в кръвчицата ми и достигна до най-дълбоки дебри...
Абсолютно същият ефект от Leech. Но в градация. Албумът хвана магистралата и ме поведе песен след песен към страхотния финал Dead Letters.
Ambitions. Толкова проникновена! Чак страх ме хвана!
А Lethean. О, Lethean! Това в шедьовърът в албума! Ако тая песен беше жена, щях да съм влюбен до уши, като средношколец в порносписание.
Може и да изглеждам лаконичен, но чух за пръв път Dead End Kings едва вчера и това са пресни впечатления.
Съмнявам се някой да може да опише по-добре посланието на албума от вокалиста Йонас Ренксе:
"Dead End Kings is about the corridors of our mind from where there is no return. Be a king or queen in your own right in these hallways, even at the dead end. Carry your burden with pride. That’s what we are doing, twenty years and counting. Kings, because we believe in what we are creating, in our own disturbing faith."
Няма коментари:
Публикуване на коментар