Има един тип песни, които се загнездват в съзнанието и звучат цял ден в главата ми. Дори често ги засичам, че са станали нещо като своеобразен "бекграунд" на случващото се в тая малка по обем кутийка.
Интересно, че в повечето случаи тези парчета изникват спонтанно, може би все пак в резултат на някаква асоциация със случващото се около мен. Но рядко издържат повече от ден. Днешното ще се зарови в дебрите на подсъзнанието, за да освободи място за новото утре, което от своя страна пак оттам ще се пръкне...
Та въпросното днешно парче е едно леко позабравено лирично отклонение на могъщите Рамщайн. Тил Линдеман е във вихъра си на творец и вокалите му изпъкват на фона на нежната история за първите сексуални премеждия на младо германче с френска проститутка в разцъфналия пролетен Париж.
Като търсих клип в ю-тубата, открих концертно изпълнение от март 2012-та в Берси, Париж. Сиреч, най-правилното място за тая песен! Авторът на клипа споменава и предстоящо дивиди от тоя концерт. Ще видим, ще видим...
В рокля изтъкана от светлина тя дойде при мен
Спомням си го като днес
Бях толкова млад
Чувствах се смутен
Но не съжалявах за нищо
Тя крещеше думи в лицето ми
С език пламтящ от похот
Не разбирах езика й
Но не съжалявах
О не, за нищо не съжалявам
Когато се отделих от кожата й
Пролетта прокърви в Париж
Не познавах тялото си
Бях твърде срамежлив да го погледна
Тя ми го показа на светлината
И никога не съжалих
Устни често предлагани, но меки
Исках да ги докосвам завинаги
Когато се отделих от устните й
Започнах да замръзвам
Тя крещеше думи в лицето ми
С език пламтящ от похот
Не разбирах езика й
Но не съжалявах
О не, за нищо не съжалявам
Когато се отделих от тялото й
Пролетта прокърви в Париж
Шепотът падна в скута ми
И донесе прекрасни звуци
Много говореше, но не казваше нищо
И се чувствах добре
Тя крещеше думи в лицето ми
И се наведе към мен
Не разбирах езика й
Но не съжалявах
О не, за нищо не съжалявам
Когато изоставих тялото й
Пролетта прокърви в Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар