Slow motion: THE FUEL GIRLS

Яки мадами бълват огън. Cool! Някои девойки определено трябва да се научат да го правят, за да са заети с нещо по-полезно от плямпане :)

Снимка на деня: Езикът на трола

Езикът на трола (на норвежки: Trolltunga) е скално образувание в долината Скегедал, в близост до град Ода в Норвегия. Представлява хоризонтален скален блок, издаден на 700 метра над езерото Рингедалсватнет . По форма наподобява език, от където е получил името си. Изходен пункт е ВЕЦ Скегедал, до който се стига по асфалтов път от Ода през село Тиседал. От паркинга при ВЕЦ-а следва 5 часов преход по планинска пътека. В периода 1990-2000 година туристите са ползвали фуникулер, за да избегнат най-стръмна част от пътеката от 430 до 860 метра надморска височина, но след 2010 година съоръжението е с изтекъл лиценз за ползване. (Източник: Wikipedia)

KATATONIA - Dead End Kings '2012

Не знам точно как стана, но този албум торпилира съзнанието ми още на първото прослушване. Това не се случва много често, принципно ми трябват две-три превъртания на компилации дори на много любими групи, за да "вникна" в тях.

Няма да се впускам в обяснения и безсмислени терминологии относно качествата на Dead End Kings. Винаги съм смятал, че музиката трябва да се чувства, а не да се описва, а KATATONIA правят точно това - усещат музиката и предават вибрациите й на слушателите си.

Встъпителната The Parting веднага ми подсказа, че ще иде реч за един много качествен дуум метъл с типичните нотки меланхолия на шведския квинтет.

Четвъртата The Racing Heart започна почти лирично. Имах чувството, че не пропуска нито едно кътче на мозъка, като че ли протече химична реакция - свърза се с кислорода в кръвчицата ми и достигна до най-дълбоки дебри...

Абсолютно същият ефект от Leech. Но в градация. Албумът хвана магистралата и ме поведе песен след песен към страхотния финал Dead Letters.



Ambitions. Толкова проникновена! Чак страх ме хвана!

А Lethean. О, Lethean! Това в шедьовърът в албума! Ако тая песен беше жена, щях да съм влюбен до уши, като средношколец в порносписание.



Може и да изглеждам лаконичен, но чух за пръв път Dead End Kings едва вчера и това са пресни впечатления.

Съмнявам се някой да може да опише по-добре посланието на албума от вокалиста Йонас Ренксе:

"Dead End Kings is about the corridors of our mind from where there is no return. Be a king or queen in your own right in these hallways, even at the dead end. Carry your burden with pride. That’s what we are doing, twenty years and counting. Kings, because we believe in what we are creating, in our own disturbing faith."

Песен на деня: RAMMSTEIN - Frühling in Paris

Има един тип песни, които се загнездват в съзнанието и звучат цял ден в главата ми. Дори често ги засичам, че са станали нещо като своеобразен "бекграунд" на случващото се в тая малка по обем кутийка.

Интересно, че в повечето случаи тези парчета изникват спонтанно, може би все пак в резултат на някаква асоциация със случващото се около мен. Но рядко издържат повече от ден. Днешното ще се зарови в дебрите на подсъзнанието, за да освободи място за новото утре, което от своя страна пак оттам ще се пръкне...

Та въпросното днешно парче е едно леко позабравено лирично отклонение на могъщите Рамщайн. Тил Линдеман е във вихъра си на творец и вокалите му изпъкват на фона на нежната история за първите сексуални премеждия на младо германче с френска проститутка в разцъфналия пролетен Париж.



Като търсих клип в ю-тубата, открих концертно изпълнение от март 2012-та в Берси, Париж. Сиреч, най-правилното място за тая песен! Авторът на клипа споменава и предстоящо дивиди от тоя концерт. Ще видим, ще видим...



В рокля изтъкана от светлина тя дойде при мен
Спомням си го като днес
Бях толкова млад
Чувствах се смутен
Но не съжалявах за нищо

Тя крещеше думи в лицето ми
С език пламтящ от похот
Не разбирах езика й
Но не съжалявах

О не, за нищо не съжалявам

Когато се отделих от кожата й
Пролетта прокърви в Париж

Не познавах тялото си
Бях твърде срамежлив да го погледна
Тя ми го показа на светлината
И никога не съжалих

Устни често предлагани, но меки
Исках да ги докосвам завинаги
Когато се отделих от устните й
Започнах да замръзвам

Тя крещеше думи в лицето ми
С език пламтящ от похот
Не разбирах езика й
Но не съжалявах

О не, за нищо не съжалявам

Когато се отделих от тялото й
Пролетта прокърви в Париж

Шепотът падна в скута ми
И донесе прекрасни звуци
Много говореше, но не казваше нищо
И се чувствах добре

Тя крещеше думи в лицето ми
И се наведе към мен
Не разбирах езика й
Но не съжалявах

О не, за нищо не съжалявам

Когато изоставих тялото й
Пролетта прокърви в Париж

Curiosity Has Landed!

"Омръзна ми да казвам това постоянно, но ще го направя отново. Бюджетът на НАСА представлява четири десети от едно пени от бюджетен долар. Ако поставя в ръката си един бюджетен долар и срежа четири десети от един процент от него, няма дори до мастилото да достигна. Така че, не бих приел изявления от типа "Не можем да си го позволим"
-- Нийл Дегрейс Тайсън, астрофизик