сряда, октомври 03, 2012

Непознатите римляни

Тия дни малко случайно попаднах на един минисериал на ВВС, разказващ за това какво е било да си римлянин, обикновен при това, преди две хилядолетия. Една не особено пригледна на външен вид възрастна дама беше наратор, но както (все по) често се оказва, външният вид най-безсрамно лъже.

Дамата е достопочтенният професор по Класическа история от Оксфорд Мери Беърд и се беше заела с наглед непосилната задача да разясни на зрителя разни интересни въпроси относно битието на гражданина на Рим, като например "В какви сгради са живеели обикновените граждани?", "Къде са ходили до тоалетна?", "Как са се оправяли в милионен град без лични карти?", "Как са раждали и отглеждали децата си" и т.н.

Трите епизода на "Непознатите римляни" (Meet the Romans with Mary Beard)се оказаха най-завладяващия филм за тази епоха, който бях гледал.

Няма да се впускам да разказвам в подробности, но ви уверявам, че Мери Беърд е страхотен разказвач и стига да имате поне малко любопитство, ще изгледате трите часа видеоматериал с удоволствие.

Това, което ми направи наистина впечатление, е факта, че голяма част от наученото за тая цивилизация, е благодарение на римските надгробни плочи. Не чак толкова благодарение на великите поети и философи и не чак толкова благодарение на летописите на други народи, колкото на традицията в мрамора на плочите да се издълбават факти от живота на покойника.

Филмът изобилства с примери, но аз останах особено впечатлен от тази:


Не намерих субтитри към филма, за да си припомня точния превод на Мери Беърд на надписа, но от текста, който намерих на италиански и латински, стигнах до следната транскрипция (Благодаря ти Гугъле!):

Страннико, поспри и погледни наляво към могилата, където лежат костите на добър човек, милостив, приятел на бедните. Моля те, пътнико, не причинявай вреда на гробницата му. Тук е погребан Гай Атилий Еуход, освободен роб, търговец на перли от Виа Сакра. На добър час, пътнико.

Колко простичко, но прекрасно казано! Без излишна помпозност, без надменност, без суета. А Виа Сакра е била една от големите улици на Римския форум. Значи човекът не е бил случаен щом е продавал бисери там, при все че е бил освободен роб, но в Рим освобождаването и издигането в социалната йерархия на роби не е било нещо необичайно.

Всичко това ме остави в размисъл. Преди двадесет века ли е царувало по-малко развитото общество или сега...