Хилядолетните тисове от Западен Уелс

Тези удивителни дървета растат от 10 до 20 метра на височина (по изключение до 28), а тунела в средата е с диаметър над два метра.

Интересен факт при тези представители на иглолистните е, че листата съдържат алкалоида таксин и гликозида таксикатин, което ги прави силно отровни.

В древния келтски свят явно тиса е бил особено популярен. Юлий Цезар пише, че през 54 г.пр.н.е. Катуволц - владетелят на ебуроните, се отровил с тис, за да не попадне жив в ръцете на римляните. Историкът Публий Флор описва как обсадените от армиите на легата Гай Фурний кантабрийци отнемат животите си или чрез меч, или чрез огън, или чрез екстракт от тисово дърво. Аналогичен е случаят описан от Орозий през пети век, който твърди, че притиснатите към хълмовете Mons Medullius астурийци предпочели да умрат от собствените мечове или да се отровят с тисова отвара вместо да се предадат.

Всъщност тисовете от Западен Уелс не са най-старите представители на вида, защото има сведения за дървета на възраст до 4000 години.