В един прекрасен момент се присетих, че тая година, правейки вече задължителната зимна обиколка по баирите на Варуша, си бях взел кодака и освен, че щраках снимки на сняг и драколяци като ненормален, направих и един продължителен клииииип.
Защо съм го направил, ще попита някой, тоя клип?! Някакво си видео как се влача и препъвам из преспите и пуфтя като парна ютия! С каква цел? Е, драги мои, учените още нямат отговор на този въпрос...Всъщност това са глупости. Имат! Направих го поради една единствена причина - да си го гледам през лятото, когато камъкът се цепи на две, а плюнката се изпарява преди да стигне асфалта.
Winter shots, a set on Flickr.
Ето го и моментът! Навън птичките чуруликат вяло с опърлена перушина, пък аз съм се затворил в одаята под ласките на климатика и си мисля как ако имаше два метра сняг на улицата, щях да отида да се овъргалям като панаирджийска мечка.
Облагородил съм клипа с драматичните вокали на Джеси Лийч и китарите на Адам Ди и Джоел от Килсуич Енгейдж, които тук се наричат Таймс ъф Грейс (между другото уникален албум!- Times of Grace-2011-The Hymn of a Broken Man)
Така че, хора, като не можете да отидете да изкарате лятото на някой великолепен леден остров в Берингово море, снимайте си зимата, за да може да се охлаждате поне на ментално ниво. А това е нужно, защото ако ви е крайно наложително да мислите през лятото, трябва да знаете, че мозъкът работи по-добре на много студено, отколкото на много горещо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар