Непознатите римляни

Тия дни малко случайно попаднах на един минисериал на ВВС, разказващ за това какво е било да си римлянин, обикновен при това, преди две хилядолетия. Една не особено пригледна на външен вид възрастна дама беше наратор, но както (все по) често се оказва, външният вид най-безсрамно лъже.

Дамата е достопочтенният професор по Класическа история от Оксфорд Мери Беърд и се беше заела с наглед непосилната задача да разясни на зрителя разни интересни въпроси относно битието на гражданина на Рим, като например "В какви сгради са живеели обикновените граждани?", "Къде са ходили до тоалетна?", "Как са се оправяли в милионен град без лични карти?", "Как са раждали и отглеждали децата си" и т.н.

Трите епизода на "Непознатите римляни" (Meet the Romans with Mary Beard)се оказаха най-завладяващия филм за тази епоха, който бях гледал.

Няма да се впускам да разказвам в подробности, но ви уверявам, че Мери Беърд е страхотен разказвач и стига да имате поне малко любопитство, ще изгледате трите часа видеоматериал с удоволствие.

Това, което ми направи наистина впечатление, е факта, че голяма част от наученото за тая цивилизация, е благодарение на римските надгробни плочи. Не чак толкова благодарение на великите поети и философи и не чак толкова благодарение на летописите на други народи, колкото на традицията в мрамора на плочите да се издълбават факти от живота на покойника.

Филмът изобилства с примери, но аз останах особено впечатлен от тази:

Не намерих субтитри към филма, за да си припомня точния превод на Мери Беърд на надписа, но от текста, който намерих на италиански и латински, стигнах до следната транскрипция (Благодаря ти Гугъле!):

Страннико, поспри и погледни наляво към могилата, където лежат костите на добър човек, милостив, приятел на бедните. Моля те, пътнико, не причинявай вреда на гробницата му. Тук е погребан Гай Атилий Еуход, освободен роб, търговец на перли от Виа Сакра. На добър час, пътнико.

Колко простичко, но прекрасно казано! Без излишна помпозност, без надменност, без суета. А Виа Сакра е била една от големите улици на Римския форум. Значи човекът не е бил случаен щом е продавал бисери там, при все че е бил освободен роб, но в Рим освобождаването и издигането в социалната йерархия на роби не е било нещо необичайно.

Всичко това ме остави в размисъл. Преди двадесет века ли е царувало по-малко развитото общество или сега...

Снимка на деня: Корабокрушение в Антарктика

През нощта на 7-ми април в залива Ардли, Антарктика, където се намира Руската антарктическа станция Белингсхаузен, потъва бразилската яхта "Mar Sem Fim". Тя е собственост на гражданин на Бразилия, който я предоставял за научни и изследователски експедиции.

Екипажът е евакуиран три дена преди това, така че не се случва нещастие. Имали са проблеми с управлението, като корабът е стоял за ремонт три седмици в Аржентинската полярна станция.

Когато всичко било наред с управлението, яхтата поела към Бразилия, но се извил мощен щорм и екипажа решил да изчака по-спокойно време в залива Ардли. Силното вълнение обаче, принудило капитана да изпрати хората си да почиват в чилийска станция.

През нощта заливът бил блокиран от ледове и за два дена яхтата била превърната в айсберг. Впоследствие потънала.

Вижте Ardley Cove на по-голяма карта

Slow motion: THE FUEL GIRLS

Яки мадами бълват огън. Cool! Някои девойки определено трябва да се научат да го правят, за да са заети с нещо по-полезно от плямпане :)

Снимка на деня: Езикът на трола

Езикът на трола (на норвежки: Trolltunga) е скално образувание в долината Скегедал, в близост до град Ода в Норвегия. Представлява хоризонтален скален блок, издаден на 700 метра над езерото Рингедалсватнет . По форма наподобява език, от където е получил името си. Изходен пункт е ВЕЦ Скегедал, до който се стига по асфалтов път от Ода през село Тиседал. От паркинга при ВЕЦ-а следва 5 часов преход по планинска пътека. В периода 1990-2000 година туристите са ползвали фуникулер, за да избегнат най-стръмна част от пътеката от 430 до 860 метра надморска височина, но след 2010 година съоръжението е с изтекъл лиценз за ползване. (Източник: Wikipedia)

KATATONIA - Dead End Kings '2012

Не знам точно как стана, но този албум торпилира съзнанието ми още на първото прослушване. Това не се случва много често, принципно ми трябват две-три превъртания на компилации дори на много любими групи, за да "вникна" в тях.

Няма да се впускам в обяснения и безсмислени терминологии относно качествата на Dead End Kings. Винаги съм смятал, че музиката трябва да се чувства, а не да се описва, а KATATONIA правят точно това - усещат музиката и предават вибрациите й на слушателите си.

Встъпителната The Parting веднага ми подсказа, че ще иде реч за един много качествен дуум метъл с типичните нотки меланхолия на шведския квинтет.

Четвъртата The Racing Heart започна почти лирично. Имах чувството, че не пропуска нито едно кътче на мозъка, като че ли протече химична реакция - свърза се с кислорода в кръвчицата ми и достигна до най-дълбоки дебри...

Абсолютно същият ефект от Leech. Но в градация. Албумът хвана магистралата и ме поведе песен след песен към страхотния финал Dead Letters.



Ambitions. Толкова проникновена! Чак страх ме хвана!

А Lethean. О, Lethean! Това в шедьовърът в албума! Ако тая песен беше жена, щях да съм влюбен до уши, като средношколец в порносписание.



Може и да изглеждам лаконичен, но чух за пръв път Dead End Kings едва вчера и това са пресни впечатления.

Съмнявам се някой да може да опише по-добре посланието на албума от вокалиста Йонас Ренксе:

"Dead End Kings is about the corridors of our mind from where there is no return. Be a king or queen in your own right in these hallways, even at the dead end. Carry your burden with pride. That’s what we are doing, twenty years and counting. Kings, because we believe in what we are creating, in our own disturbing faith."